КАКТО ЖИВЯХМЕ, ТАКА И ЩЕ УМРЕМ…
Архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Отброяваме живота не с годините, а с живото присъствие. Нито с календарите, чиито пожълтели листи обръщаме пред заплахата на смъртта. Отброяваме живота с онези моменти, в които истински живяхме, присъстващи в радости и скърби, на зазоряване и свечеряване, които не скрихме в някое чекмедже на вините. Заедно, ръка за ръка, поражение и успех, сълзи и смях здраво прегърнати да свидетелстват за целостта на живота.
И сред тези мисли, днес честваме св. Харалампий, един човек, един вярващ, който достигнал дълбока старост, оставяйки вътрешно млад и жизнен. С детско сърце, цъфтящо в неговото същество. Помислял ли си как го е постигнал? Очевидно защото знаел причината, по която живеел, и тя била Христос. И когато знаеш причината, по която живееш, знаеш и защо умираш.
Какво от това, че го заплашвали, изнудвали и примамвали? Какво от това, че се опитали да го огънат на старини? Душата му „цъфтяла” и била твърдо насочена към Христос. Не помислил дори за миг да Го предаде. При това една такава постъпка би била измяна на целия му живот. Как можеш да живееш, когато предадеш всеки смисъл и ценност?
Предаденият живот е мъртъв живот.
Христовият мъченик не е изключен от човешките чувства, нито от чувството за страх от смъртта. Той не е супергерой с неземни сили. Човек е. Но любовта и обичта не знаят граници. Смъртта поставя граници, които обичащите не понасят. Христовият мъченик, Харалампий, свидетелства и потвърждава една велика истина, че ако сме живели за една любов, накрая ще умрем за нея. Защото както живеем, така и умираме.
