Из “Слово за въплъщението на Логоса”, PG, 96-197
Превод: Анула ХРИСТОВА
Свети Атанасий е първият наречен “Велики” измежду светите отци на Църквата. Роден през 295 г. в Александрия, той е определян като “баща на православното богословие”, защото аргументира богословски и окончателно православната триадология. Като младеж се запознава със св. Антоний Велики и от него се приучава на пустинен аскетически живот. Заема Александрийската архиепископска катедра приблизително 48 години. Развива удивителна пастирска дейност, благодарение на която в най-кризисната епоха на древната Църква православното учение устоява на Изток, а Западът се запознава с източното монашество. И словото, и животът му стават израз на добродетелта. Посрещал многобройните си гонения и изпитания с вяра и търпеливост, като казвал: “Смели бъдете! Изпитания има, но те бързо отминават”; “Буреносно облаче е ще отплава”. Образец за пастир и борбен богослов, в православното съзнание се съхранява като “пример за епископ“, а учението му като “закон на православната вяра“.
Паметта на св. Атанасий се чества на 2 май и на 18 януари.
25. Ако смъртта на Господа е откупът за всички и чрез Неговата смърт се разрушава преградата, що е посред (Бога и човеците, срв. Ефес. 2:14, бел. прев.) и настава призоваването на народите, как обаче щеше Той нас да ни призове, ако не беше се разпнал? Та единствено на кръста се умира с прострени ръце. Затова трябваше Господ и него да претърпи и да простре ръцете Си, за да притегли с едната древния народ, а с другата пък онези от езичниците, и двата народа да сбере в Себе Си. Това дори и Сам казал, като посочил с каква смърт трябвало да изкупи всички: “И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си” (Йоан. 12:32).
И още, ако врагът на нашия род – дяволът, дето изпаднал от небето, се скита из нашия въздух и озлобява застаналите на негова страна демони като господстващ над себеподобните си чрез тях той, от една страна, подхранва фантазиите на подлъгващите се, а от друга, поставя пречки на въздигащите се, за което и апостолът казва: “съгласно с княза на въздушната власт, сиреч на духа, който сега действува в синовете на неверието” (Ефес. 2:2) то пък Господ дойде, за да повали дявола, въздухът да очисти и да проправи за нас пътека нагоре към небесата. Както е казал апостолът: “чрез завесата, сиреч, плътта Си” (Евр. 10:20), отдадена чрез смъртта. Та тогава чрез каква друга смърт можеше да стане това, ако не чрез настъпилата във въздуха говоря за кръста? Защото във въздуха умира единствено усъвършенствалия се на кръста. Поради това и неговата тежест Господ претърпя.
По този начин въздигнат, Той прочисти въздуха от дяволското и всяко демонско влияние, според както Сам казва: “видях сатаната, как падна от небето като светкавица” (Лука. 10:18); към небесата наново пътя за нас разтвори, отново според както казва: “Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти” (Пс. 23:7). Но не Самото Слово Господ на всички, се нуждаел от разтварянето на портите, нито пък Творецът стоял заключен откъм Своите творения, но тези, които се нуждаеха от това, бяхме ние. Ние, които Той понесе в самото Свое Тяло. И както заради всички нас Той отдаде Тялото Си на смъртта, така отново чрез Тялото Си ни про-прави път нагоре към небесата.
57. За изследването на Писанията и за придобиването на истинно познание чрез тях са нужни почтен живот и чиста душа, но и добродетел според Христос. Така че, като върви по своя път, умът чрез нея да успее да постигне това, към което се стреми и да бъде в състояние да разбере дотолкова, доколкото е по силите на човешката природа да изучи Божието Слово. Защото без бистрота на разума и без подражаване на живота на светиите човек не е в състояние да разбира словата на светиите. Точно както, ако човек пожелае да погледа слънчевата светлина, той винаги ще забърше и избистри окото си, като го очисти до почти пълното подобие на пожеланото, та по този начин просветленото му око да може да види светлината. Или както, ако поиска да види някой град или страна, той несъмнено отива на място да ги види. Подобно и желаещият да разбере мисленето на богословите (на истинните богослови, които са светиите, бел. прев.) следва предварително чрез своя живот да очисти и умие душата си. И да пристъпи към светиите чрез подражаването на техните дела, тъй че събран с тях, от воденето на съвместен живот да проумее и нещата, които Бог им е открил. И така, като прилепнал към тях да успее, от една страна, да избегне участта на грешниците и техния огън в деня на Съда, а от друга, да получи приготвеното за светиите в царството небесно, което “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що е приготвено за ония” (срв. 1 Кор 2: 9), които водят добродетелен живот и “обичат Бога” и Отца в Господа наш Иисус Христос, чрез Когото и с Когото на Отца и Сина и Светия Дух чест и власт и слава вовеки веков. Амин!
