Св. Патрик е роден около 385 г., син е на римски декурион (служител, отговарящ за събирането на данъците), на име Калпурниус. Дядото на св. Патрик бил свещеник на име Потитус. Живял е в село, намиращо се по устието на р. Севърн в Уелс. Когато Патрик бил на 16 години селото му било нападнато от разбойници и той бил пленен. Закаран бил в Ирландия и продаден като роб, след това започнал да пасе свине в планината Смелиш в графство Антрим, Северна Ирландия. По време на своето робство св. Патрик научава ирландски език, което след време се оказало много полезно в неговата мисионерска дейност.
По време на своето уединение в планината, той се отдавал на молитва и богомислие. По този начин той преживял шест години. През този период има две видея. В първото разбрал, че ще се завърне в дома си, а във второто разбрал, че има кораб, с който да отплава. След шестгодишно робство св. Патрик успява да се завърне в Британия при своите родители.
След известно време той заминал за Галия, където учил богословие в Оксер при св. Герман (паметта му се чества на 31 юли) в манастира на о-в Лерин, който е известен мисионерски център по онова време. Св. Патрик бил ръкоположен за дякон, свещеник и епископ, а след това му била поверена просветителска мисия в Ирландия, като в това служение той станал приемник на св. Паладий (паметта му се чества на 7 юли). Св. Паладий постига голям успех в проповедта в Ирландия. След като проповядвал там, той заминал за Шотландия, където година по-късно умира, това се случва през 432 г.
В житието на св. Патрик се разказва и за още едно чудно видение. Той видял ангел, който дошъл при него, а в ръцете си носел свитък с много слова. Избирайки си един от тях, ангелът посочил, че това е „гласът на ирландците“ и св. Патрик чул как те го молят да отиде при тях.
Въпреки че св. Патрик постигнал забележителни резултати в разпространението на Евангелието, той не бил първият или единствен мисионер в Ирландия. Той пристига там около 432 г., година след като св. Паладий започва своята мисия в Ирландия. Там имало и други мисионери, които били активни по югоизточното крайбрежие, но св. Патрик има най-голямо влиявие и успех в проповядването на Христовото Евангелие. Заради това именно и той е известен като просветител на Ирландия.
Св. Патрик пише и своя автобиографична изповед, в която разказва за много изпитания и разочарования, които претърпял. Например св. Патрик разказва как споделил на свой приятел, че е смутен от определен грях, който извършил преди да навърши петнадесет години. Приятелят му го уверил в Божията милост и дори подкрепил избирането на Патрик за епископ. По-късно обаче той се обърнал срещу него и разкрил какво му е споделил той в опит да предотврати хиротонията му. Много години по-късно св. Патрик продължавал да скърби за своя скъп приятел, задето публично го посрамил.
Седем години св. Патрик преминава в пътувания, като Великия пост прекарва в планината на окръг Майо. В своята мисионерска работа св. Патрик основава множество църкви и манастири в Ирландия, но обръщането на ирландците в християнската вяра се оказва изключително тежка задача. Светецът срещнал голяма враждебност от страна на местните и бил нападан няколко пъти. Местните го обвинявали, че е чужденец и бивш роб. Въпреки всички изпитания и дори заплахи за живота му, св. Патрик остава верен на своето призвание и привел към Христовата вяра множество хора.
Едно друго произведение на св. Патрик също е запазено до наши дни. Това е т.н. Послание до Коротикус. В него светецът изобличава нападението на местните в една от неговите общини. В трудовете на св. Патрик можем да видим възприятието на светеца, което той има за себе си, а именно, че е призван от Бога, както и неговата решителност и скромност в извършването на мисионерската работа. Той счита себе си за грешен човек, най-невеж и най-малък и дори презиран от мнозин. „На Божията благодат дължа това, че чрез мен много хора се родиха отново“, пише той.
По времето, когато създава своя епископски център в Арма, Северна Ирландия през 444 г. св. Патрик има свои подопечни епископи, които му помагат, както и много местни свещеници и дякони. Той насърчава и увеличаването на монашеските братства в неговата епархия.
Св. Патрик се преставя пред Бога на 17 март 461 г. (някои източници твърдят, че е 492 г.) Има различни разкази за последните му дни, но те са предимно с легендарен характер. Св. Патрик често е изобразяван държащ трилистна детелина или бягащи от него змии. Той използва детелината, за да илюстрира учението за Св. Троица.
Датата 17 март е известна още и като Денят на св. Патрик и се отбелязва като голям празник в Ирландия. Св. Патрик е почитан също и в Православната църква, като западен светец преди схизмата, особено сред православните християни, живеещи в Ирландия. Според преданието светецът е погребан в катедралата в Даунпатрик, заедно със св. Бригита и св. Колумба, въпреки че нямаме пълни исторически данни затова.
Тропар на св. Патрик
Светителю Патрик, равноапостолни чудотворче, просветителю на Ирландската страна, моли милостивия Бог да дари прощение на съгрешенията за нашите души.
Кондак
Показал си се истински ловец на човеци и мрежите на евангелието си разпрострял, и уловил си езичниците в Царството Христово. С кръщението простени, пребиваващите в идолската тъма, ги направи чеда на Живия Бог и сега ти се молим: моли се и за нас, отче Патрик за празнуващите твоята света памет.
Превод: Ангел Карадаков
Източници: oca.org, pravoslavie.ru, orthodoxct.org, ccel.org, predanie.ru
