ВЕНЦИСЛАВ КАРАВЪЛЧЕВ- 06.08.2011
Празникът на св. Преображение Господне (гр. Μεταμόρφωσις του Κυρίου και Θεού και Σωτήρος ημών Ιησού Χριστού – Преображение на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос) е сред най-светлите в църковния календар. Той е един от дванадесетте Господски празници, които Църквата отбелязва през годината. Денят е посветен на едно от най-тайнствените събития в цялата евангелска история – Христовото преобразяване.
Скоро след като Спасителят открива на учениците Си, че Му предстои да бъде заловен, измъчван, убит и да възкръсне в третия ден, Той взема трима от тях – Петър, Йоан и Яков, извежда ги на една „висока планина“ и се преобразява пред тях. Лицето на Христос засиява по-ярко от слънцето, одеждите Му стават бели като светлина. Редом с Христос се появяват двама от най-големите старозаветни пророци – Моисей и Илия, които разговарят с Него за смъртта, която Му предстои да претърпи. Докато разговарят, светъл облак ги осенява и се чува глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте“. Сцената с Христовото преображение е описана сходно от трима от четиримата евангелисти. И трите синоптически евангелия дават кратко и приблизително еднакво описание на случилото се (Мат. 17:1; Марк 9:2; Лука 9:28). Преображението е едно планирано от Спасителя събитие. То не става случайно, а се явява важен елемент от служението на нашия Господ.
И тримата евангелисти, преди да предадат разказа за Преображението, говорят, че „има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт“, докато не видят Царството Божие (срв.: Мат. 16:28; Марк 9:1, Лука 9:27). Тези думи, освен че насочват към времето на бъдещото Възкресение и Възнесение Христови, имат връзка и с предстоящото Преображение, когато Христос се открива в Своята божествена слава. Преображението е явяване на Сина при свидетелството на Отца и Светия Дух, то е поредното откровение, Троично разкриване на единия Бог. То е ярко свидетелство за догмата за двете природи, съединени в Христос – човешката и божествената. Това е събитието, което, по думите на св. Йоан Златоуст, става, за да ни се покаже „бъдещото преображение на нашето естество и Христовото бъдещо пришествие в Слава“. Самото Преображение се състои не в някакво изменение на божествената природа на Христос, а в явяването на Неговата божественост в човешката природа. Св. Козма Маюмски и преп. Юстин (Попович) смятат, че с Преображението Господне се преобразява и цялото човешко естество – така, както Бог, ставайки човек, е „преобразил“ Божия образ на всеки човек, премахвайки от него остатъците от „първородния грях“.
Думата „преображение“, гръцкото μεταμόρφωση, означава съществено изменение, метаморфоза. Двама от евангелистите, Марк и Матей, буквално използват думата μεταμόρφωση. Св. ап. Лука обаче съзнателно я избягва. Той пише: τὸ εἶδος τοῦ προσώπου αὐτοῦ ἕτερον, т. е. че лицето Му е станало друго, изменило се е, без да употребява „метаморфоза“. Това най-вероятно се дължи на факта, че св. ап. Лука е не само един от най-образованите от апостолите, но е и с гръцки произход. Като човек, възпитан в елинската традиция и бивш езичник, той познава отлично гръцката митология. Ето защо ап. Лука подбира внимателно изразните си средства, като избягва целенасочено всяка дума, която може да доведе до асоциация с гръцката митология. В случая той цели да подчертае разликата с често срещаните в митологиите „явявания“ на езическите богове. Затова и поставя специални акценти на случилото се, като подчертава, че Христос не само Сам се преобразява, но преобразява и всичко, до което се докосне, както в случая одеждата Му.
Св. Йоан Златоуст дава интересна интерпретация на един от най-често задаваните въпроси, свързани с описанието на Христовото Преображение, а именно: защо точно Моисей и Илия се явяват заедно с Него, а не някой друг? Отговорът е в думите на Христос, Който често казва, че за Него свидетелстват „Законът и пророците“ и, че Той идва не да наруши „Закона и пророците“, а да ги изпълни. Затова и появата на двама от най-ярките старозаветни пророци Моисей – олицетворяващ Закона, и Илия, олицетворяващ пророчеството, е напълно обяснима и преднамерена. Моисей, който сам получава Закона от Господа, и Илия, който е първият и най-велик от пророците.
Празникът Преображение Господне започва да се чества на Изток още през 4 в. Вероятно, началото на празнуването е в Палестина, а оттам постепенно е пренесено и в други региони. Повод за това твърдение дава фактът, че в 4 в. св. Елена, майката на имп. Константин Велики, построява на планината Тавор храм, посветен на Преображението Господне. Този храм просъществува до 12 в., когато е разрушен от кюрдския водач Салах ад Дин.
Мястото, където е станало Преображението, всъщност представлява интересен проблем на църковната история и археология. Днес почти в целия християнски свят се е наложило схващането, че това е станало на планината Тавор. Като едно от ранните свидетелства в полза на Тавор е църквата, построена от св. Елена, за която вече споменахме. Това само по себе си е сериозен аргумент, но е редно да разгледаме и другите възможности. Внимателният прочит на Мат. 17:1-9; Лука 9:28-37 и Марк 9:2-9 показва, че мястото на Преображението не е посочено изрично, а само като „висока планина“ – Марк 9:2. От Марк 8:28 се вижда, че евангелското действие до деня на Преображението се развива в Кесария Филипова. Тавор се намира доста по-далеч от Кесария Филипова, на юг, в Галилея. Самият Тавор трудно може да бъде възприет като висок, още по-малко планина, въпреки че в самото Св. Писание е наречен така. Тавор е хълм, висок ок. 600 м., но понеже е разположен в район с надморска височина 300-350 м., неговата височина съвсем не е внушителна, въпреки че се откроява добре на равнинния терен, който го заобикаля. Освен това, по времето на Христос на Тавор е имало крепост с римски гарнизон и Преображението едва ли би останало незабелязано. Твърде вероятно е Преображението Господне да е станало на планината [Х]Ермон, която се намира в непосредствена близост (ок. 20 км) до Кесария Филипова. Най-високият връх на Ермон е близо 3000 м. надморска височина, което действително е не просто планина, а „висока планина“ – Марк 9:2. Откъде тогава в Преданието на Църквата се е наложило като място на Преображението Господне Тавор? Първият, определил Тавор като място на Преображението, е Ориген, при това той прави своето предположение няколко десетки години преди майката на св. Константин Велики, като се позовава на апокрифа „Евангелие на евреите“, където четем:
„Така направи Моята майка, Светият Дух, взе Ме за косите и Ме пренесе на Тавор“.
Ориген пресъздава събитието като го свързва с планината Тавор и така то влиза в Преданието на Църквата. Разбира се, тези разсъждения съвсем не отхвърлят възможността Преображението Господне действително да е станало на Тавор. Те са породени от факта, че Св. Писание не сочи мястото, нито дава някакви податки, че споменатата планина е Тавор. Едновременно с това логическият ход на събитията дава основания да се мисли, че планината Ермон много по-точно се вписва в единственото определение, което имаме за мястото на Преображението – „висока планина“. Още повече, че в древния прокимен на празника на Преображението се пее: „Тавор и Ермон в Твоето име ще се възрадват“…
Още един важен извод се налага от факта, че описанието на този и други подобни епизоди в Св. Писание не съдържа податки за конкретното място, нито точното време, когато се случват важните събития от земния живот на Христос. Този подход на евангелистите показва, че както за тях, така и за всички християни смисъл и значение има единствено самото събитие. Мястото и календарната дата се оказват нещо второстепенно, без верова функция и затова често са подминавани от евангелистите.
Свидетелства за празнуването на Преображението на Изток намираме в словата и поученията на св. Йоан Златоуст, св. Ефрем Сирин, св. Кирил Александрийски и др. В едно достигнало до нас слово за Преображение Господне на св. Андрей Критски изразът „преображение“ се разглежда не само в неговия догматичен смисъл, но и в смисъла на действително църковно тържество. Празникът е богато украсен с песнопения през 7-8 в., дело на св. Йоан Дамаскин, св. Козма Маюмски и др.
Твърде любопитен факт е, че ако следваме евангелското повествование, ще видим, че Преображението Господне се случва през февруари, 40 дни преди Пасха. Св. Църква обаче, която винаги празнува събития, а не календарни дати, премества Преображението с няколко месеца напред. В един период от развитието на богословието си Църквата постановява празника да се празнува на 6 август, за да спре това тържествено събитие да попада в дните на Великия пост. Както отбелязва о. Александър Шмеман, свидетелство за времето, когато Преображението е било свързано с пасхалния цикъл, се явяват думите от тропара и кондака на деня: „… но когато Те виждат разпнат“.
На Запад празникът Преображение също се чества, но не е сред най-тържествените. Отбелязването му е засвидетелствано в някои древни мартиролози, откъдето се вижда, че са го чествали само някои от църквите. Така например имаме засвидетелствано празнуване на Преображение в Испания от 7 в. От този период имаме и свидетелство за честването му в гр. Тир, Франция. Интересно е, че едно от най-древните изображения на Преображението се намира върху мозайка от апсидата на църквата „Св. Аполинарий“ в Рим, която е от 6 в. Самият иконографски сюжет от „Св. Аполинарий“ е характерен за периода на раннохристиянското изкуство, който в случая с пресъздаването на Преображението не намира приемственост в по-късните епохи.
Всеобщото въвеждане на празника на Запад става едва след разделението на Църквата през 1054 г. Това се случва по времето на папа Калист ІІІ, който въвежда празника в 1456 г., а повод за това е победата на християнската армия под лидерството на Янош Хуняди над османската войска при Белград. Папата установява и специален богослужебен чин за отбелязването на празника. Римокатолическата църква също празнува Преображение на 6 август, но често, в случай че празникът се падне в делничен ден, честването му може да се премести в най-близкия неделен ден.
Според преданието на Арменската църква, сам покръстителят на арменския народ св. Григорий Просветител въвежда честването на Преображението Господне в Армения. Той разпорежда това да става през първия ден от арменския календар (1 навасард) 11 август. През 6 в. католикос-патриархът Мовсес ІІ включва празника в пасхалния цикъл и така в Арменската църква той винаги се пада в Седмата неделя след Петдесетница. По този начин празникът там става подвижен и може да се падне в дните от 28 юни до 1 август.
Самото честване на Преображение в Църквата продължава 9 дни – от 5 до 13 август и включва 1 ден предпразничен, 1 ден – самият празник и 7 дни след празника. Отданието на празника е на 13 август. Богослужебните одежди в самия ден на празника са бели, като символизират божествената нетварна светлина. Към една от особеностите на този голям празник можем да отнесем и факта, че на него Църквата е постановила да се извършва освещаване на плодовете. Това е древен обичай, предписание за който намираме в Правило 3 на св. апостоли и Правило 28 на Шестия вселенски събор.
